Патрон на училището


 
Паисий Хилендарски е автор на първата история на българите. Живял е по време на османското владичество. Бил е монах в Хилендарския манастир, откъдето идва и името му.

Истинското му име се предполага, че е Пенко Банов. Роден е през 1722 година в град Банско. За неговия живот, за детството и младостта му има оскъдни исторически сведения.

На 23 години той става монах в Хилендарския манастир на Света гора. Две години събира и систематизира източници от книгохранилищата на Атон, обикаля други манастири в България и Австрия, за да събира сведения за историята на своя народ. През 1762 година завършва своя труд – „История славянобългарска”.

В нея той разказва за величието на средновековна България, за храбростта на мъжете й, за славните й битки ипобеди. Прилага и летопис на българските владетели – от създаването на държавата от хан Аспарух, законите на Крум Страшни, просветното дело на цар Симеон Велики, разказва за светите братя Кирил и Методий, техните ученици и за още много други велики българи.

След написването на труда си, той поема из българските земи, за да го разпространява. Помагат му още много монаси и последователи, които преписват книгата и я препредават на българите.

Просветното дело на Паисий бележи началото на българското Възраждане. Той е и първият български будител, духовен водач, посочил стожерите на националната същност: език, земя, минало.

Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква. Името му е увековечено от признателното поколение. Много училища, културни центрове, читалища и Пловдивският университет носят неговото име. Паметници и литературни творби напомнят за неговия труд!

Гордеем се да бъдем негови потомци!